Отново пишат за нас медиите… Защото искаме и можем!

Петокласникът Георги е с увреден слух и зрение. Майка му първо му помага да сложи раницата си на гръб, което му подсказва, че е време за учене. Следва сваляне на раницата и отварянето й. Вътре всеки ден са приготвени символите на учебните предмети, които има в съответния ден. Георги открива всеки от тях и след това има малко време, за да се настрои за час.

По време на наложилото се електронно обучение той продължава заниманията с ресурсния си учител Доротея Гористанова-Дачева, но от вкъщи, а рутината с раницата се повтаря, за да го задържи в обичайната среда.

Часът, макар и пред екрана на компютъра, започва по същия начин, както и в училище – с предварителна подготовка. „В това време ние с майката обсъждаме с каква нагласа е детето за часа. Това е нужно, за да разбера с какво темпо ще работим, колко и какви задачи ще му поставя. Ако е достатъчно мотивиран и концентриран, започваме. Следват моите инструкции към майката, които двамата заедно трябва да изпълнят“, разказва пред „Дневник“ ресурсният учител Доротея Гористанова-Дачева от училище „Петко Рачев Славейков“ в Бургас.

Подчертава, че работата с всяко дете със специални образователни потребности (СОП), какъвто е този неин ученик, е специфична. Съобразява обучението с това какво детето може да направи в домашни условия. С майка му обсъждат какви възможности има и му дават право да избира какво предпочита. „Понякога се оказва, че той избира нещо различно от това, което ние бихме желали, но тук вече е и моята роля – да съобразя последващите задачи с този избор“.