I МЯСТО НА КОНКУРСА „ЕСЕ ЗА ТОЛЕРАНТНОСТТА“

                  УРОЦИ  ПО ТОЛЕРАНТНОСТ

Моите родители винаги ме възпитават да бъда толерантен. Това започна още докато бях малък, от детската градина – да делиш гардеробчето  със своето другарче, да отстъпиш любимата си играчка, да уважаваш госпожата и лелята, която носи топлия обяд.

Малко странно ти се струва, че момченцето до твоето креватче говори на друг език. Като  разбираш, че това е неговият, майчиният език, разбираш, че те не боядисват червени яйца по Великден и не пеят коледни песни. Имат други религиозни празници.

Всичко това след години се пренася в училище. Там нещата са по друг начин. Ти, възпитаният в толерантност се стремиш да бъдеш добър, търпим, човеколюбив, да уважаваш останалите. В същото време твоят съученик мисли друго. Даже понякога неговата агресивност  те карат да си задаваш въпроса: „ Защо съм такъв?“ От тази  доброта  да изпадаш в друга крайност, за която могат да те помислят и за „будала“.

След училище се прибираш в къщи, разказваш за изминалия учебен ден, какво се е случило. Отново съвети да бъдем добри, търпеливи грижовни. Отваряш компютъра. Първото интернет съобщение за пребит, убит, след това бежанци. Със свито сърце гледаш как жени, деца, мъже бягат от войната, казваш си: „Та това са хора, дано не ни сполети“. Докато следиш  съпричастно всичко това, четеш грозна новина – бежанци нападнали европейки в Германия.

Объркан свят, а моите родители продължават да повтарят:

„Бъди толерантен“!……….

 

 

Велизар Георгиев Манолов VІІ  б клас

ОУ „П. Р. Славейков“ – гр. Бургас

2016 г.