Атлантически океан

В 6 клас взехме темата за Атлантическия океан. Това е океанът, към който се причислява и нашето Черно море. Предлагам на вниманието ви, малко допълнителна информация

Вторият по големина на Земята (след Тихия океан), част от Световния океан. Северната граница на Атлантическия океан минава на запад от Гренландия по паралела 70° с. ш. и от нос Брустер (Исландия) на изток по 61° с.ш. до крайбрежието на Норвегия. На запад граничи с бреговете на Северна и Южна Америка и с Тихия океан по меридиана на нос Хорн, на изток – с крайбрежията на Европа и Африка и с водите на Индийския океан – по меридиана на Иглен нос. Южна граница – Антарктида. С периферните морета (Балтийско море, Северно море, Средиземно море, Черно море, Карибско море) има площ 91,6 млн. km2, средна дълбочина 3600 m, обем на водата 329,7 млн. km3.

Атлантическият океан има брегове от фиордов, риасов, атлантически, делтов, мангров, естуарен тип и др. Има малко на брой острови: Британските острови, Канарските острови, Антилските острови, островите Зелени нос, включително вулкански (Азорските острови, Света Елена, Тристан да Куня и др.) и коралови (Бахамските острови, Бермудските острови и др.). Обща площ на островите 1,07 млн. кмІ.

Пресечен меридионално от Атлантическия хребет, около който се простират обширните котловини и плата — Североамериканската котловина, Бразилската (дълбочина 6119 м), Аржентинската (6212 м) и Анголската (6050 м) котловина, Исландското плато (на север от остров Исландия), Антилският хребет (край Средна Америка), Атлантическият праг между Британските острови и остров Исландия. Най-дълбокият ров в Атлантическия океан е Пуерто Рико (8648 м).

Шелфът заема около 10,3 % от площта на океанското дъно, слабо наклонен към открития океан. От морските утайки преобладават биогенните варовити тини, а в близост до континентите има и теригенни наслаги. Дълбоководните котловини са покрити с глинести тини. Северната част на Атлантическия океан е с по-топли води от южната — поради мощните топли океански течения. Средна годишна температура на повърхността в екваториалната зона 26-28°С, на 60° с.ш. — от 6 до 10°С, на 60° ю.ш. — ок. 1°С. Соленост 34-37,3‰. Плътност от 1022,3 кг/мі при Екватора, до 1027 кг/мі на север и юг от него. Максимална прозрачност на водата — 66 м (Саргасово море). В залива Фънди е измерен максимален прилив — 18 м.

This entry was posted in 6 клас, новини, Синята планета, Черно море. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>