мар. 242010
 

По повод   настъпването на пролетта ОУ „П.Р.Славейков“ организира литературен конкурс.

Представяме Ви участниците: Константин, Златеина, Ваня и Теодора от 5б клас, Мадлен от 5а клас, както и Багряна, Гергана, Габриела и Цветомир от 6а клас, както и Лаура от 6б клас.  Най – добрите творби можете да прочетете на таблото във фоайето на училището.

място заслужено спечели Багряна Колева от 6а клас.

Можете да прочетете и самото есе.

Пролет е!

Чувате ли как весело барабанят капчуците? Кап-кап, кап-кап, кап-кап! Сякаш хиляди камбанки празнично звънят: „Пролет е, пролет е, пролет е … !”

Долавяте ли нежния шепот на коприненозелените листенца, обкичили като гирлянди дървета и храсти? „Пролет е! Пролет е! Пролет е! … ”

„Пролет е!”- чуруликат лястовичките, забързани да свият час по-скоро гнездата си. „Пролет е!”- приглася им с невидимата си флейта палавият южняк, галейки с топлата си длан всяко божие творение.

„Пролет е! … Пролет е! … Пролет е! …”- звучи нечий глас от телевизионния екран. Той сякаш ме събужда от летаргичен сън, в който ме е потопила задача, до чийто отговор не мога да се добера. Захвърлям химикала, подхващам рефрена на песента: „Пролет е! … Пролет е! … Пролет е! ” и като птица литвам към морската градина. Там стават чудеса, а аз се измъчвам над някаква си задача?!

Посреща ме огромното ведросиньо око на небето. То закачливо ми се усмихва, мамейки ме дяволито в необятните си тайнствени глъбини.

Ех, ако можех да летя като птиците!! Ако можех, бих се понесла вихрено към небесната шир. Ако можех!! … Слънцето сякаш долавя страшния ми копнеж и ме залива с вълни от разтопено злато. Стоплена от щедрия му дар аз, щастливо разтварям ръце и потъвам в подмладения морски парк.

Свежа зеленина е покрила черната гръд на земята. По нея, извезани от сръчните ръце на пролетта, надничат срамежливи теменужки. Горят като запалени свещици златните чашки на минзухарите. Полюшват камбанки пъстроцветни зюмбюли. Греят главичките-слънчица на стройни нарциси.

Спирам пред тях като омагьосана, поглъщайки жадно сладкия им аромат, а до слуха ми достига многогласния им хор: „Пролет е! … Пролет е! … Пролет е! ”

Едва се откъсвам от живописната пролетна одежда на парка. Дребен старец привлича вниманието ми. Стоплен от пролетното слънце, той дреме на пейката. От време на време се усмихва, като че ли е попаднал в рая. Пресекливото му дишане реди: „Пролет е! … Пролет е! … Пролет е! … ”

Усмихвам му се дружелюбно и, наслаждавайки се на топлото време, безцелно продължавам разходката си по алеите. Едва сега осъзнавам, че не само аз съм дошла да се порадвам на събудилата се за нов живот природа. Градината същност гъмжи от хора-жени и мъже, възрастни и деца. Всички са оживени, весели, разговорливи. В очите им трепти блясъка на надеждата. От постъпките и жестовете им струи мъдро спокойствие и доброта.

Ето го истинското чудо на пролетта! То изпълва сърцата на отрудените, измъчени от тежката зима хора, с нови светли нови мечти. Прогонва злите мисли от сърцата, посява в тях желание за добри дела, за богата жътва от благоденствие, разбирателство, човеколюбие …

Ех, Пролет! Мила Пролет! Добре дошла в моя роден край! Добре дошла в моята родина! Добре дошла и бъди благословена и от дедите ми и от Бога!

Багряна Иванова Колева VI a клас