окт. 222008
 

Вицепремиерът Даниел Вълчев ще даде начало на десетдневната кампания по повод 18 октомври – Европейския ден за борба с трафика на хора с провеждане на часа на класния ръководител.

Част от десетдневната кампания на Националната комисия е провеждането на часa на класния ръководител в училищата в цяла България, посветен на темата трафик на хора през седмицата от 20 до 24 октомври 2008 г.

Какво е трафик на хора?

Трафикът на хора е организирана криминална дейност, чиято цел е висока печалба чрез сексуална и трудова експлоатация на хора. Трафикът на хора е криминализиран в Наказателния кодекс на България и включва транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля в пределите на страната или извън нея. Наказанията са до 15 години лишаване от свобода и глоба до 20 000 лв.

За жертвите, трафикът на хора винаги е съпътстван от насилие, контрол, принуда и фалшиви обещания. За по-голямата част от обществото този проблем звучи нереален или далечен от тях, но истината е, че това е една от най-големите опасности в България.

Трафикът на хора е съвременната форма на робство!

Трафикът на хора е една от най-сериозните форми на потъпкване на основните човешки права!

Рискови групи

Трафикантите безмилостно използват наивността и желанието на младите хора за по-добър живот. Повечето от жертвите нямат добро образование, не знаят как да използват компютър и не говорят чужд език. Те са млади, те имат мечти, те искат да имат поне достатъчно пари.

В каналите на трафик на хора може да попадне всеки човек. Има някои групи, които са особено застрашени и към които най-често е насочено вниманието на трафикантите:

Деца: децата са голяма рискова група, тъй като те все още нямат натрупан социален и емоционален опит, не могат да разпознават рисковите ситуации и следователно могат да бъдат лесно манипулирани.

Основни групи от деца, които биват въвлечени в трафик на хора са:

  • Деца от ромски произход, които са трафикирани в чужбина с цел джебчийство и просия;
  • Деца, отглеждани в Домовете за временно настаняване на деца, лишени от родителска грижа – най-често тези деца и юноши биват примамвани с обещания за по-добър живот в чужбина или в по-голям град в страната и там биват експлоатирани сексуално или трудово. Трафикантите се възползват от липсата на връзка със семейството на тези деца и нуждата им от близост и грижа. Много често трафикантите стават приятели на момичетата и така ги склоняват да работят за тях.
  • Деца на улицата;
  • Деца от проблемни семейства – това са деца, чиито родители нямат добра емоционална връзка с тях и не упражняват родителски контрол над тях. Подобни са и децата от семейства с домашно насилие. Проблемите в семейството ги карат да търсят разбиране и приемане на вън.

Млади хора: Привлечени най-вече чрез обещания за добре платена работа или обучение в чужбина. Тези млади хора стават най-често жертви на сексуална експлоатация (вкл. млади мъже), както и на трудова експлоатация.

Възрастни хора: Най-често хора, които са трайно безработни търсят възможности за работа в големите градове в страната или в чужбина. Те често се оказват принудени да работят при условия, близки до робските, при минимално заплащане и нехигиенни условия на живот и труд.

Трафикираните обикновено нямат реална представа за ситуацията в чуждата държава. Те не знаят кой може да им предостави помощ – дори медицинска. Не бива да се подценява и страха, който те изпитват от трафикантите.

Всички жертви страдат от различна форма на депресия и травматично разстройство. Жените, който са експлоатирани сексуално имат гинекологични заболявания, а някои от тях – СПИН. Те са свидетелствали, че често клиентите настояват за секс без презерватив. Повечето са със зависимост от наркотици, силни лекарства или алкохол, които вземат. Голям брой от тези жени са били жертви на домашно или сексуално насилие.

Причини за развитието на трафика на хора в България

  • Социално-културни – неграмотност, разпад на морални ценности, расизъм и етническа дискриминация, влияние на медиите и интернет;
  • Икономически – бедност, неразвита икономика, безработица;
  • Психологически – наркотична зависимост, психически и сексуален тормоз;
  • Гео-политически – бежански потоци, международна организирана престъпност, географско положение.

Как най-често се случва?

  • Чрез агенции за набиране на хора за работа в страната или чужбина;
  • Чрез организирани пътувания в чужбина;
  • Чрез организиране на езикови и квалификационни курсове в страната и чужбина;
  • Чрез организиране на срещи в страници за запознанства или брак в Интернет;
  • Чрез създаване на емоционална зависимост – трафикантът създава близка връзка с момичето и възползвайки се от доверието й я извежда в друг град или в чужбина.

Съвети как сам да се предпазя

1. Да проуча внимателно фирмата/университета/лицето, при когото отивам, като се свържа с институции, неправителствени организации, полиция, интернет, приятели или познати.

2. Преди да замина трябва да се погрижа роднини и приятели да имат:

  • моя снимка и копие на паспорта ми;
  • телефона и адреса ми в чужбина;
  • телефона и адреса на човекът/организацията/работодателя/университета, където отивам;
  • координатите на посолството/консулството в страната, където отивам;
  • копие от договора ми за работа.

3. Преди да замина е препоръчително да съгласувам с роднини и приятели сигнал/фраза/изречение, който ще бъде за спешни случаи, когато съм в беда.

В по-голямата част от случаите на трафик, трафикантите разрешават да се говори по телефона само веднъж – два пъти и то под зоркия им поглед, така че това би било много полезно и дори единствената крачка, която можете да предприемете за момента.

Ето един пример: Сигнал: „Има много работа тук”… „или времето е много горещо”… „ или намерих си страхотно гадже”. Когато изречете тези думи, дори и пред други хора, роднините ще знаят, че сте в беда и ще могат да вземат мерки.

4. Когато се съглася да работа в чужбина трябва задължително да подпиша предварително договор, в който да е указано:

  • кой е работодателят ми;
  • къде точно ще работя;
  • условия на работа/плащане/живеене;
  • срока на договора.

5. Преди да замина да се обадя на посолството в България на страната, в която отивам и да попитам за актуални данни за условията на пребиваване на чужденци и работа там.

6. Да взема със себе си задължително координатите на българското посолство/консулство в страната, в която отивам. Да го пазя на скрито място и да знам, че когато се чувствам застрашен/а мога винаги да се свържа с тях.

7. Ако, за да отида в дадена страна ми е необходима виза, то тя винаги има определен срок. Трябва да проверя този срок и да знам, че ако той изтече докато все още съм в чужбина може да имам неприятности.

8. Полезно е да знам основни фрази на езика на страната, в която отивам.

9. В никакъв случай не трябва да давам на никого документите си!

10. Ако се почувствам по някакъв начин застрашен/а в страната, в която се намирам в момента, непременно трябва да се свържа с:

  • българското посолство/консулство;
  • местната полиция;
  • местни, български или международни неправителствени организации;
  • роднини, приятели и познати.

11. Ако нямам достъп до телефон трябва да помоля непознати хора да ми окажат съдействие/да се обадят по телефона или да оставят съобщение в най-близкото полицейско управление. Трябва да дам по възможност личните си данни (име, от къде съм) и къде се намирам, от какво съм заплашен/а, за да могат властите да бъдат максимално улеснени.

Get the Flash Player to see this content.